А техните съпрузи, в разцвета на младостта и с въже на шията, вместо да носят сватбен венец, прекарваха останалите дни на сватбения празник в сълзи вместо в гощавки и младежко веселие, защото виждаха вече ада под краката си.

Водеха ги като зверове, оковани в железни вериги: едни бяха приковани за шията о корабните пейки, други бяха вързани за нозете с яки окови. Освен това, над тях имаше плътен под, и бяха отделени от светлина, тъй че, от всички страни заобиколени с тъмнина, през всичко време, докато плаваха, ги държаха като злосторници.